Българска социалдемокрация (№2 в бюлетината)

Българска социалдемокрация

БСД е българска социалдемократическа партия с председател Александър Томов (депутат в 7-о Велико Народно събрание и в 36-о и 38-о обикновени от листите на предизборните съюзи на БСП). През 1999 г. е приета в Социалистическия интернасионал, но го напуска през 2011 г.

Официален сайт на партията – тук.

Според предизборната си програма (публикувана на сайта):

Партия Българска социалдемокрация се завръща в икономическия живот на страната. След дълъг период на политически натиск и решения. След поредния управленски провал на БСП – партията, която се опита да узурпира лявото политическо пространство. След поредната година на безлично управление.

За повече от две десетилетия преходен период България изостана и продължава да изостава от другите европейски страни. Станахме „най-бедната европейска страна”. Имаме най-големия сив сектор и заедно с това най-ниските доходи. Поразени сме от всепроникваща корупция. Младите българи масово напускат страната.

Очертаващата се демографка пропаст е най-добра илюстрация на заплахата за оцеляване на българската нация и нейната култура.

Това е най-важната причина да се завърнем в политическия живот. Няма как да се примирим с безверието и безпътицата с безработицата и пасивността на институциите. Втората причина за завръщането на партия Българска социалдемокрация е състоянието на българската левица. За целия преходен период българските граждани не разбраха що е това социалдемократическа политика. И четирите си управленски периода на БСП завършиха или с масови протести или с тежък политически провал. Разделението между олигархични интереси, геополитическо двуличие и неолиберални закони, социалистическата партия сви рязко своето влияние до 15-17 процента от гласовете. На този фон трагикомична е претенцията на БСП за монопол в лявото пространство или на групата АБВ, чийто лидери са истинските автори на политиката на тази партия през последните две десетилетия.

Ние в БСД, продължавайки линията на историческата социалдемокрация и на Евролевицата съзнаваме, че връщането ни в политическия живот няма да е нито леснo, нито еднократен акт. Но ние тръгваме по този път съзнавайки, че без солидарност и социална справедливост няма истинска демокрация и свобода. От тези ценности и вярата в тях ние се обръщаме към българските граждани със следните предизборни предложения и оценки.

 

I. За политическия живот в страната

1. Конституцията на Р. България да съхрани своята конструкция, като се приемат поетапни промени за съдебната система, защита правата на чоевека и влизането на страната в Еврозоната.

2. Да се разширят формите за пряко допитване до народа, а темите за референдумите да се определят с електронно гласуване.

3. При събиране на 50 000 подписа в интернет, депутатите да са длъжни да обсъдят предложенията и да вземата съответното решение.

4. Незабавно да се подготви и да се въведе от 2016г. електронно гласуване за всички видове избори.

5. Правителството да въведе задължителни норми с дати и срокове за информиране на обществеността по 64 икономически и социални индикатори с оглед постоянната информираност на населението за промените в страната.

6. Правителството да внесе закон в Парламента за изготвяне на Националенодитен център,

с оглед въвеждането на единни счетоводни и контролни практики за намалението на масовите измами.

 

7. Да се намалят субсидиите за политическите партии 4-5 пъти и да се създадат условия за равнопоставено участие в избори на всички субекти на гражданското общество.

8. Да се ограничат законово възможностите за политически и стопански монополизъм, включително и при предоставянето на евро средства и обществени поръчки.

9. Да се издаде възможност при събиране на 100 000 подписа в интернет гражданите да могат да сезират Конституционния съд.

 

II. За дълбоки и последователни икономически реформи

10. Централен елемент на икономическата реформа е коренно обновяване на законодателството за насърчаването на чуждите инвестиции и увеличаването на преките чужди инвестиции годишно до 2-3 млрд. евро през 2015г. и 3-5 млрд. евро – през 2016г.

11. Създаване на стимулиращо законодателство за крупни чужди инвеститори и преди всичко за мултинационални компании.

12. Определяне на политиките на държавни инвестиционни приоритети, чрез т.н. „нишова стратегия”.

13. Въвеждане, чрез закон за минимално почасово заплащане на труда в цялата страна. (Първият в историята на България законопроект за минимално почасово плащане е предложен от БСД – Евролевицата през 2000г.)

14. Приемане чрез национален консенсус на 10-годишна схема постепенно за повишаване на минималното почасово заплащане (предложението е от 2000г. на Евролевицата).

15. Отмяна на плоския данък и въвеждане на нова прогресивна и социално справедлива подоходна схема (предложение на БСД – от 2008)

16. До 500 лева подоходният данък да бъде – 0, от 500 до 2000 лева – 10 на сто; от 2000 до 5000 лева – 20 на сто; над 5000 лева – 30 на сто.

17. На утвърдени инвеститори да бъде разрешено да реинвестират цялата сума на корпоративния данък.

18. Да се въведе нова Национална система за отчитане и контрол на Данък добавена стойност, с оглед рязко намаляване на сивия сектор в родната икономика.

19. Да се направи преглед на доказани неизгодни договори за страната и се потърси отговорност на подписалите ги лица.

20. Да се засили тенденцията към индивидуализиране на пенсиите в страната и се заличи ролята на допълнителното пенсионно осигуряване.

21. Да се допусне възможност за увеличаване на пенсионната възраст при желание на работниците и съгласие на работодателите.

22. Да се диференцират минималните осигурителни прагове.

23. Да се приеме правителствена програма за приемане на България в Еврозоната.

24. Да се въведе таван на вътрешен и външен дълг на страната при отчитане на европейските стандарти за отношението дълг – БВП.

25. Да се забрани публични средства да бъдат използвани за покриване на загуби на частни дружества, освен предвидените по закон.

26. България да се присъедини към Европейския банков съюз.

27. Да се приеме програма за сближаване на основните икономически ресурси с тези на Европейския съюз.

28. Да се приемат допълнителни санкции в Наказателния кодекс при установяване на предумишлен фалит.

29. Да се търси наказателна отговорност от лица препродаващи задлъжнели фирми на други хора с цел неплащане на задължения.

30. Да се съкратят 10-15 на сто средствата за администрация за сметка на въвеждане на електронно правителство и електронни услуги.

III. За положителни и системни реформи в образованието, здравеопазването и социалното подпомагане.

31. БСД се обявява за общи здравни реформи и отказ от основни принципи на сегашната здравна система – монополна НЗОК, масови доплащания от населението, задкулисно корупционно плащане и т.н.

32. БСД разполага с целенасочена програма за реформи в здравната система – 10 здравни каси, работещи на конкурентен принцип, въвеждане на индивидуална за цялото население дебитна здравна карта, нов механизъм зазаплащане на здравните услуги.

33.  Правителствата на участващите в сегашните избори БСП, ГЕРБ, СДС, НДСВ и ДПС доведоха средностатистическия българин до постоянни социални унижения. Всеки пети е безработен или търсещ работа, 40% от младите българи под 25г. не работят. Средните доходи са 10 – 15 % от тези в Европа, а цените на основните продукти преминаха 60 % от европейските. Тези цифри говорят за крах на цялата досегашна политика на доходите. Досегашните социална политика на БСП, ГЕРБ и НДСВ не само ни превръща в бедна периферия на Европа, но може да доведе до загуба на националната и културната идентичност на българите.

БСД е за равнопоставеност при третирането на труда и капитала от страна на законодателите и правителството. Готови сме с поредица от законопроекти в тази насока.

34.  Предизборната платформа на БСД обвързва увеличаването на доходите с икономическия растеж при запазване на ниска инфлация. Хвалбите на БСП, че при тяхното управление е имало повишаване на доходите са несериозни, защото в съвкупност с увеличението на заплати и пенсии през 2005-2009г. е по-малко от ръста на цените.

35.  През 1999г. партия Българска Социалдемокрация предложи за първи път в страната Закон за минимално почасово заплащане на труда. Отхвърлянето на този законопроект вече 14 години е една от големите грешки на прехода. Четвърт милион българи работят на повече от една работа. Близо една трета от всички заети работят в сивия сектор. Преминаването към почасова форма на заплащане е свързано с нови права на наемния труд, включително да съди своя работодател при системно неплащане. Въвеждане на минимална почасова ставка дава възможност и на правителствата да определят ежегодно цената на труда в контекста на планирания икономически растеж.

36.  БСД предлага социалното подпомагане в България да бъде извършвано при по-строги критерии и на базата на нови правила. Сега се пилеят значителни средства за заплащане на формално безработни, а също при пенсии и за инвалидност. Законодателни промени се налагат и във връзка с определянето на категориите „социално слаб” и „безработен”. Такива реформи ще позволят да се икономисат бюджетни средства и те да бъдат пренасочени към наистина нуждаещите се.

 

37.  БСД е за решителна реформа в здравеопазването. Провалът на последните четири правителства на България в тази насока е очевиден. Нашите предложения са свързани с:

•     Премахване на монопола на здравната каса и заместването и с 6-10 каси на конкурентна основа;

•     Създаване на всеки български гражданин, здравна дебитна карта, в която да се отчитат приходите и разходите за здравни услуги на всяко лице;

•     Даване на възможност лица, които не са изразходвали своите вноски след навършване на 50 годишна възраст да ги използват за други свои цели;

•     Засилване на търговско-икономическата самостоятелност на болниците, постоянен контрол на държавата върху цените на здравните услуги и на лекарствата;

Ако следващото българско правителство не започне радикални здравни реформи е възможно в близко време да се стигне до обща финансова несъстоятелност на цялата здравна система.

38.  БСД е за принципна реформа във вторият голям нереформиран сектор – образованието. Главната цел на нашата програма е и средното и висшето образование и да се обвържат по-тясно с нуждите на икономиката и развитието на страната. Днес ние „произвеждаме” средни и висши кадри, които или не намират реализация, или я намират в чужбина. Ние възнамеряваме да предложим законодателни мерки за финансово укрепване и търговската самостоятелност  на висшите учебни заведения. Висшите учебни заведения трябва да се превърнат в самостоятелни средища на културен и духовен живот. ВУЗ също така следва да бъдат обвързани с български корпорации и да участват на пазара на стоки и услуги като самостоятелни юридически и производствени звена. Силата на науката се увеличава тогава, когато в определени сектори тя се превръща в производствена сила.

39.  Постигнатото в областта на началното и средното образование чрез засилване на компютърното начало следва да се подкрепя и развива. БСД залага в програмата си модели за единно компютърно образование от първи до дванадесети клас. Ядро на тази програма е за всеки български ученик да бъде осигурен учебен компютър

40.  Ключов приоритет в нашата програма е създаване на условия за развитие и утвърждаване на младите хора в страната. Висок процент на ранно-отпаднали млади хора от образователната система, особено сред малцинствата са непреодолима предпоставка за повишаващата се младежка безработица. Ние смятаме, че основна причина за стремително нарастващата младежка безработица (40 на сто) е неефективността на Висшето образование. Липсата на връзка между образование и икономика е причина високо квалифицирани кадри с висше образование да остават извън пазарите на труда.

 

41.  Ние сме за изграждане на единна онлайн базирана информационна карта „Образование → Реализация”, чрез която могат да бъдат проследени в реално време както броя на обучаващите се, завършили и реализирали се студенти по дадена специалност, така и търсените от работодателите специалисти. На базата на тази система ще бъде преодолян проблемът с изчезването на традиционни професии, за които образователната система генерира кадри и появата на нови професии, които не се предлагат във формалното образование.

42.  БСД е за комплексно развитие на квалифицираното обучение и стажантски програми. На излезлите от образователната система млади хора се предлагат поредица от неплатени стажове. БСД е за въвеждане на единен стандарт за качество на предлаганите стажове, както и за регламентация на стажантския договор. БСД застава зад искането времето на стажуване да се признава за трудов стаж.

43.  Ние се обявяваме за ново законодателство, което да осигури трайни възможности за почасова работа на учащите и достойни стипендии за развиване на академична дейност.

44.  БСД е за приемане на съответна програма „Младежка гаранция“ и разработването й за нуждите на българската младеж. Трябва да се развие широк спектър от програми, които ще дадат гаранции за първа работа и повече качествени работни места за младите хора. Обявяваме се за създаване на регистър и стимули на компаниите, които създават стопански програми. Ние искаме равнопоставеност при заплащането на работещите младежи съобразно техния опит и квалификация.  Нужно е да се осигури достъп до безплатни услуги за професионално информиране, консултиране и ориентиране на младежи, както и обучаване и назначаване на специализиран младежки консултант в Бюрата по труда. Ние сме за онлайн регистрация в бюрата по труда в България.

45.  БСД настоява да се въведе квота от 10 % за наемане на млади хора за работа в държавната администрация;

46.  БСД е за изграждане на закон за доброволчеството и остойностяване на натрупания доброволчески опит при кандидатстване за работа.

47.  Ние сме за създаване на учебни програми за насърчаване на младежкото предприемачество в България. Необходимо е да се създадат условия и бизнес среда младите предприемачи да развиват и реализират своите идеи.

48.  БСД застава зад идеята държавата да припознае младежките организации като активен партньор при изграждането на секторни политики, засягащи развитието на младежта, образователната ни и социална система. Трябва да се подобри диалогът на местната власт с неправителствените организации,  студентските съвети и младежките информационни-консултативни центрове (МИКЦ).

 

49.  БСД се обявява за изграждане на градски и извън градски младежки зони, които да се съуправляват съвместно от институциите и представителите на младите. Занемарената материална база, останала като наше комунистическо наследство, трябва да се облагороди със съвместна работа на институциите и младежките организации.

IV Българската жена – достойно и равнопоставено заплащане, подкрепа на майчинството

50.  Сега в България всяка четвърта жена е жертва на психически и физически тормоз. БСД се обявява за изграждане на кризисни центрове за жертвите на насилие и за техните деца. Ние сме за завишаване на наказанията срещу всички, които подлагат жени на психически и физически тормоз.

51.  БСД се обявява за промени в Семейния кодекс с цел гаранция на родителските права и на двамата родители, при пълна равнопоставеност на мъжа и жената.

52.  Родителството (майчинство или бащинство) да се признае като трудова дейност и се установи минимално заплащане в рамките на една календарна година и да се признае за трудов стаж.

53.  Ние се обявяваме за промени в Трудовия кодекс, които ще доведат до равно  заплащане на труда на жените и мъжете за един и същ труд.

54.  БСД се обявява за предприемане на незабавни мерки за спиране на трафика на хора и пазара на бели робини, както и за изграждане на кризисни центрове за жертвите.

55.  БСД се обявява за предизвикване на обществен дебат на тема „Преодоляване на  социалната и физическа проституция”  и изработване на стратегия за равноправно интегриране на жените във всички обществени сфери.

V Българската културата заслужава повече

56.  Държавата следва да се ангажира с финансовата подкрепа на културни продукти утвърждаващи българската културна идентичност. Ние предлагаме най-малко 10 игрални и 20 документални филма, 20-30 най-добри литературни произведения да бъдат подкрепени от бюджета.

57.  БСД е за намаляването на ДДС върху печатането на книги до 10 на сто. Това е сигурна предпоставка за увеличаване броя на читателите и за подкрепа на българската книга.

58.  Ние ме за подкрепа от страна на бюджета при издаването на български автори извън страната. Трябва да се направи Панаир на книгата, в който да се предлага продажбата на права на български автори на книги. За това е необходимо Министерството на културата да изработи специална програма, която да подпомага превод на английски, френски, немски и испански (най-големите езикови пазари на книги).

59.  В период от половин век – от 1944 г. до 1990 г., българските емигранти по света създаваха културни произведения в различни области, като тези техни постижения са разпилени по света и не са достояние на българската държава и на българския гражданин. Затова е наложително в най-спешен порядък да бъде създаден у нас Институт за българска емигрантска литература и култура, който да събере у нас културното ни наследство от този период.

60.  Необходимо е да се отделят повече средства за съхранение на културните паметници, музеи и обекти. Къщите музеи на нашите класици  Иван Вазов, Пейо Яворов, Димитър Димов и др. са пред разруха. Необходимо е още под егидата на Министерството на културата да се открие отделна набирателна сметка за дарения, които да бъдат в помощ на държавата за откупуване на имота.

61.  БСД е за спешни мерки за възстановяване на националните културни  фондове. Застрашени от повреждане са националните литературни фондове, музейните експозиции и др.

62.  БСД е за изграждане на Фонд за подпомагане на млади културни дейци и творци, както и за финансиране на фестивали организирани от млади хора за млади хора. По този начин ще бъдат осъществени изключително важни каузи на фестивалите – социално включване, неформално образование, екология и културно разнообразие.

 

VI Екологията – условие за модерно развитие

 

63.  БСД се обявява за засилване на социалната отговорност на бизнеса, като в неговите задължения бъде включена и отговорността му пред човека и природата. Ние сме за ефективна стратегия на обвързване на икономиката, социалните отношения и опазването на околната среда. От друга страна, ние гледаме на природата като на неизчерпаем обект на инвестиции и източник на доходи. Нейното опазване и възстановяване крие потенциал за разкриване на десетки хиляди нови работни места.

64.  Ние сме използването на опасни генно модифицирани технологии, химически торове, средства за растителна защита и борба с плевелите. Селскостопанската политика трябва да се реформира, така че да подкрепя възстановяващото се селскостопанско развитие, чрез подпомагане на съвременното органично фермерство и преференции за екологично чиста продукция.

65.  БСД е за въвеждане на по-високи, отговарящи на европейските, стандарти за намаляване на вредните емисии и шума, както и за интегрирана система на транспорт, в която електротранспортът, релсовият и воденият транспорт получават по-голямо внимание и увеличават своя дял.

66.  Ние се обявяваме за стриктно съобразяване на производството с опазването на природата. Производителите трябва да бъдат отговорни за целия жизнен цикъл на продуктите си. Всички частни и държавни фирми, предприятия и корпорации трябва да бъдат законово задължени да провеждат годишни оценки за въздействието върху околната среда.

67.  Ние сме за законови промени, които да дадат право на участие и неправителствените природозащитни организации и отделните граждани в провеждането на годишни оценки.

68.  Българска пролет ще се бори за насърчаване използването на екологично чисти технологии и ефективно използване на енергията в промишлеността и в домашни условия.

69.  Ние сме за прогресивно данъчно облагане с екологични данъци и такси на замърсителите, на суровините и горивата, на неефективното разходване на енергия в производството и бита.

 

VII Спортът – социалният интегратор

 

70.  Вече години наред представянето на българските спортисти върви надолу. Доказателства за това са резултатите от олимпийски и световни първенства. БСД е за много по-активна политика на държавата в областта на спорта и специално – в областта на високото спортно майсторство.

71.  Ние приемаме девиза и разработваме програма – „Спортът през целия живот”. Това означава цялостна реформа на държавната политика. Основната теза на програмата е всички – от детската градина, през училищата и университетите, до пенсионерските клубове – да участват в спортна подготовка и спортни съревнования.

72.  БСД е за увеличаване на часовете по спорт в училищата и университетите. Спортните таланти трябва да се откриват в най-ранна детска възраст, а най-добрите – да получават държавни стипендии.

73.  Ние се обявяваме срещу продължаващото вече години наред толериране на отрицателните явления в спорта – уреждането на срещи и черното тото, ползването на забранени стимулатори и черните каси, използвани за поддържане на отделни спортни клубове.

74.  Всяко българско правителство следва да има собствени спортни цели и програми за тяхното постигане. Смятаме, че е неизбежно и увеличаването с 20 – 30 на стона средствата за спорт.

Листите на партията по райони:

Движение 21 (№1 в бюлетината)

Движение 21

Движение 21 е представено на 21 април 2011 г. от Татяна Дончева (депутат от БСП в 38, 39, 40 и 41 Народно събрание). Според собственото си разбиране движението обединява „около каузата за промяната и европейското бъдеще на България активни граждани, които споделят демократичните ценности свобода, справедливост и солидарност“.

Парламентарни избори 2014 са първите избори, на които се изправя Движение 21.

Съкратена програма на партията (според официалния сайт):

Правосъдие
Промени в Конституцията. Нов модел на избор и функциониране на Висшия съдебен съвет. Изваждане на прокуратурата от съдебната система. Сменяемост на прокурорите. Избор на главен прокурор от Народното събрание.

Образование
Повишаване дела на средствата за образование и наука в държавния бюджет. Средно образование, съобразено с нуждите на трудовия пазар. Повишаване изискванията за акредитация на университетите. Проектно финансиране на научните изследвания.

Здравеопазване
Развитие на мрежата от лечебни заведения според потребностите на населението. Заплащане за резултати от лечението, а не за клинични пътеки и брой медицински процедури. Адекватна финансова и материална обезпеченост за центровете за спешна помощ. Държавно регулиране на търговията и цените на лекарствата.

Земеделие
Финансови стимули за зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството. Децентрализиране работата на фонд „Земеделие“ по региони. Данъчни и кредитни облекчения за производство на биопродукти. Помощ за развитие на системата от борси тържища и пазари. Осигуряване на директен достъп до тях на малките производители.

Икономика
Намаляване на административните и регулаторните режими за фирмите. Привличане на индустриални инвеститори. Подпомагане сдружаването на малки производители за да отговорят на изискванията на големите търговци на местния пазар и в чужбина. Защита от нелоялна конкуренция, картели и монополи. Честни конкурси и реален достъп на всички до обществени поръчки.

Промяна в политиката
Въвеждане на смесена изборна система. Машинно и електронно гласуване. Намаляване размера на субсидиите за политическите партии. Намаляване броя на народните представители. Стриктен контрол върху имущество, доходи, разходи и конфликт на интереси. Премахване на партийните назначения от държавните служби. Подбор чрез открити и обективни конкурси. Засилване ролята на гражданите в управлението на държавата.

Пълен текст политическа програма на ПП „Движение 21“ – тук.

Официален сайт на „Движение 21“

Листите на партията по райони:

Бюлетината за изборите (за чужбина)

Buletina-izbori-izvun-stranata

Бюлетината за парламентарните избори на 5 октомври 2014 е сходна с онази за Европейските избори. Разликите са в това, че в чужбина няма да има преференциален вот, в различния брой кръгчета за преференциален вот в МИР-овете в страната, както и в специалното пояснение за преференциалното гласуване в лявата част.

Ето какво представлява всеки от елементите на бюлетината:

На кочана с бюлетините след откъсване на бюлетината остава поле, в левия край на което е изписан текст „Кочан“.

Под него е изписан текст „Бюлетина за гласуване за народни представители в чужбина“. На следващ ред в десния ъгъл на полето е отпечатан поредният номер на бюлетината в кочана.

В основната част на бюлетината са изброени кандидатите за изборите (партии и коалиции), според жребия на ЦИК. Избирателите в чужбина не могат да избират независими кандидати. За избраната партия/коалиция се гласува със син химикал (такива има на разположение в избирателните секции) в квадратчето вляво от името ѝ – със знак Х или V.

Гражданите, които дават гласа си в чужбина не могат да се възползват от преференциалното гласуване.

На гърба на бюлетината има две обособени места за печат от членовете на изборната секция – единият се поставя преди да ви дадат бюлетината, а вторият – след като излезете от „тъмната“ стаичка.

От ЦИК все още не се обявили указания за начина на сгъване на бюлетината.

Бюлетината за изборите (за страната)

Бюлетина за изборите на 5 октомври

Бюлетината за парламентарните избори на 5 октомври 2014 е сходна с онази за Европейските избори. Разликите са в това, че в чужбина няма да има преференциален вот, в различния брой кръгчета за преференциален вот в МИР-овете в страната, както и в специалното пояснение за преференциалното гласуване в лявата част.

Ето какво представлява всеки от елементите на бюлетината:

На кочана с бюлетините след откъсване на бюлетината остава поле, в левия край на което е изписан текст „Кочан“. На същия ред последователно са изписани номерът и наименованието на изборния район (например „Изборен район №3“ – Варна“).

Под тях е изписан текст „Бюлетина за народни представители“. На следващ ред в десния ъгъл на полето е отпечатан поредният номер на бюлетината в кочана.

В горния край на бюлетината се обособява поле, в което на първия ред се изписва номерът и наименованието на изборния район, а на следващия ред се изписва текст „Бюлетина за народни представители“.

В лявата част са изброени кандидатите за изборите (партии, коалиции и независими кандидати за съответния район), според жребия на ЦИК. За избраната партия/коалиция се гласува със син химикал (такива има на разположение в избирателните секции) в квадратчето вляво от името ѝ – със знак Х или V.

В дясната част, под текста, уточняващ, че това са полетата за преференция, се дава глас за предпочитание. Той не е задължителен и може да се постави само в едно от кръгчетата – отново със знак Х или V. Броят на кръгчетата е различен за всеки многомандатен избирателен район и отговаря на удвоения брой мандати, които се полагат на МИР-а. (Например – в 23 МИР в София, който ще излъчи 16 депутати, кръгчетата ще бъдат 32.)

Внимание – при кръгчетата за преференциално гласуване не са изписани имена – ако искате да гласувате по този начин, трябва добре да знаете предварително точно кой номер в съответната листа е избраният от вас кандидат. Четете тук как работи преференциалното гласуване!

На гърба на бюлетината има две обособени места за печат от членовете на изборната секция – единият се поставя преди да ви дадат бюлетината, а вторият – след като излезете от „тъмната“ стаичка.

Въпроси и отговори:

Мога ли да отбележа само глас за партия/коалиция без да отбелязват преференция?

Да. Тогава преференциалният вот ще отиде за водача на съответната листа.

Какво ще стане, ако поставя знак само в поле за преференция?

Гласът ви ще бъде недействителен.

Какво ще стане, ако поставя знаци в две или повече полета за преференция?

Ще се зачита само гласът за съответната листа, но не и преференциалният вот.

Мога ли да поставя знак Х в полето за партии и знак V в полето за преференция?

Да, стига знаците да са единствено Х и V гласът ще е валиден без значение от избора на единия или другия.

Така би изглеждала валидна бюлетина, която подкрепя преференциален кандидат номер 8 в отбелязаната в ляво листа на партия или коалиция:Buletina-izbori-v-stranata-primer

Как да пренаредя листата на изборите?

Изборен кодекс

Всеки гражданин може да пренареди листата на предпочитаната партия.

Това се случва с т.нар. преференция. Въпреки че ЦИК все още не са обявили как точно ще изглежда бюлетината на 5 октомври, знае се, че тя ще е сходна с тази от Европейските избори – от лявата страна ще има квадратни полета с имената на партиите/коалициите/независимите кандидати, а от дясната – кръгли, означени само с номера.

Това са и преференциите – във всеки от МИР-овете ще има толкова кръгли полета, колкото депутати ще бъдат излъчени от района (във Враца например кръгчетата ще са 12, а в Перник – 4).

Ако желаете да подкрепите конкретно лице от листата на предпочитаната партия, трябва предварително да знаете кой номер е той в нея и да зачертаете освен политическата формация, и неговия номер в кръглите полета.

Кога преференцията проработва?

За да се изкачи нагоре един кандидат-депутат, той трябва да получи 7% от общия брой гласове за своята партия в съответния МИР.

За разлика от Европейските избори, този път, ако не отбележите преференция, се брои преференциален вот за водача на дадената листа. По този начин той трудно може да бъде изместен от мястото си начело – за сметка на това обаче вторият, третият и т.н. са постижими цели.

Когато един или няколко кандидати имат по 7% и повече преференциален вот, се образува т.нар. в Изборния кодекс листа А. Оригиналното подреждане в листата остава като листа Б. При излъчването на депутати от дадения МИР, първо отиват лицата от листа А, а след това и тези от листа Б.

Пример:

Партия „Живот за България“ (измислена за целите на примера) излъчва 4-ма депутати от МИР Варна. Нейната оригинална листа е подредена така:

1. Иван Пръвчев

2. Георги Вторичев

3. Стефан Третин

4. Недялко Четвъртит

5. Стоян Петков

6. Румен Шестяков

7. Пламен Седми

В изборния ден кандидатите получават следния процент преференциален вот:

1. Иван Пръвчев – 2%

2. Георги Вторичев – 3,1%

3. Стефан Третин – 7,8%

4. Недялко Четвъртит – 1,2%

5. Стоян Петков – 0,9%

6. Румен Шестяков – 4,1%

7. Пламен Седми – 10%

Тъй като бюлетините, в които не е имало посочена преференция, се броят като такива с преференция за водача, то Иван Пръвчев получава общо 72,9% преференция (неговите 2% + 70,9% от остатъка). Други двама кандидати също имат над 7% – Стефан Третин и Пламен Седми.

Така се оформят двете листи, на хората с успешна преференция и на тези без.

Листа А Листа Б
Иван Пръвчев – 72,9%

Пламен Седми – 10%

Стефан Третин – 7,8%

Георги Вторичев – 3,1%

Недялко Четвъртит – 1,2%

Стоян Петков – 0,9%

Румен Шестяков – 4,1%

По този начин редът, по който партия „Живот за България“ ще излъчи свои депутати в 43-ото Народно събрание става следният:

1. Иван Пръвчев

2. Пламен Седми

3. Стефан Третин

4. Георги Вторичев

5. Недялко Четвъртит

6. Стоян Петков

7. Румен Шестяков

Тъй като от МИР Варна формацията получава четирима народни представители, то те ще бъдат Пръвчев, Седми, Третин и Вторичев.

Ямбол (МИР 31)

yambol

При клик върху дадена партия или коалиция, се появява пълната ѝ кандидат-депутатска листа в този многомандатен район. Най-горе са посочени и водачите на листи на основните партии/коалиции.

 

Шумен (МИР 30)

shumen

При клик върху дадена партия или коалиция, се появява пълната ѝ кандидат-депутатска листа в този многомандатен район. Най-горе са посочени и водачите на листи на основните партии/коалиции.

Предстои добавянето и на независимите кандидати в МИР-а.

Водачи на основните формации:

Любомир Христов (ГЕРБ)

Иван Иванов (БСП)

Айдоган Али (ДПС)

Добри Добрев (РБ)

Румен Петков (АБВ)

Георги Дражев (Патриотичен фронт)

Христо Бозов (ББЦ)

Целите листи:

1 – Партия „Движение 21“

1. Йоана Георгиева Стоичкова
2. Жельо Митков Желев
3. Мирослав Дилянов Калчев

2 – Партия „Българска социалдемокрация“

1. Колю Маринов Георгиев
2. Георги Христов Кьосев
3. Славчо Игнатов Марков
4. Николай Кирилов Николаев

3 – Партия „Български национален съюз – НД“

1. Атанас Живков Костов
2. Румен Борисов Григоров
3. Димитър Стойков Стойков
4. Светослав Николов Илиев
5. Детелин Илиев Георгиев
6. Петър Велчев Велчев

4 – Партия „Новото време“

1. Росен Христов Русинов
2. Николай Кирилов Христов
3. Галина Илиева Йорданова

5 – Партия „Обединена България“

1. Хрисимира Димитрова Цанева
2. Анатоли Светлинов Стрелков
3. Марийола Николаева Спасова

6 – Партия „Социалдемократическа партия“

1. Георги Костадинов Евстатиев

7 – Коалиция „Реформаторски блок – БЗНС, ДБГ, ДСБ, НПСД, СДС“

1. Добромир Жечев Добрев
2. Маджиде Ахмедова Ахмедова
3. Димитър Трифонов Атанасов
4. Васил Гочев Тодоров
5. Марияна Петрова Петрова
6. Хасан Гюнеров Хасанов
7. Светослав Христов Стаменов
8. Бисерка Бончева Йовчева
9. Антон Александров Попов
10. Антонин Горчев Дончев
11. Димитър Бонев Димитров
12. Соня Георгиева Койчева

8 – Партия „Нова България“

1. Цветелина Илиянова Цветанова
2. Иван Николов Любенов
3. Стойчо Александров Наков

9 – Партия ГЕРБ

1. Любомир Димитров Христов
2. Донка Димитрова Иванова
3. Селиме Мехмедова Кърджалиева
4. Стефан Стайнов Желев
5. Борислав Йорданов Беджев
6. Рефайтин Исмаил Сефер
7. Ралица Тодорова Ангелова
8. Стоян Тотев Тодоров
9. Карен Гарабед Гарабедян
10. Христо Нисторов Николов
11. Галина Атанасова Петкова
12. Вероника Маринова Димова

10 – Партия „Общество за нова България“

1. Валентин Асенов Давидов

11 – Партия „Атака“

1. Николай Веселинов Александров
2. Добрин Райков Чайлев
3. Донка Дончева Петкова
4. Иван Йосифов Стоянов
5. Димитър Желязков Неделчев
6. Благовест Весков Йорданов
7. Заличен

12 – Партия НДСВ

1. Емил Янков Енчев
2. Рангел Драгомиров Рангелов
3. Валентин Добрев Кръстев
4. Ерхан Марем Басри
5. Атанас Йорданов Йорданов

13 – Коалиция „България без цензура“

1. Христо Стоянов Бозов
2. Ана Иванова Калимарова
3. Антония Бойкова Кънчева
4. Младен Йорданов Станев
5. Даниела Иванова Димитрова
6. Радостина Огнянова Маринова
7. Ангел Николаев Ангелов
8. Людмил Руменов Чолаков
9. Здравко Тодоров Георгиев
10. Ерсин Алид Риза
11. Ангел Василев Ангелов
12. Пламен Димитров Петров

14 – Коалиция АБВ

1. Румен Йорданов Петков
2. Андрей Иванов Андреев
3. Румен Панайотов Христов
4. Лилка Дабева Ангелова
5. Младен Георгиев Младенов
6. Милена Димитрова Добрева
7. Цвета Иванова Кочанова
8. Йордан Георгиев Йорданов

15 – Коалиция „Левицата и Зелена партия“

1. Иван Върбанов Иванов
2. Катя Янчева Георгиева
3. Стоянка Иванова Мънина
4. Стефан Георгиев Гошев
5. Георги Иванов Бисеров
6. Цанко Кръстев Кътев

16 – Партия „Нова алтернатива“

1. Герган Николаев Джиновски
2. Ивалин Василев Павлов
3. Галина Савчева Димитрова
4. Светослав Димитров Станев
5. Светлана Василева Карастоянова
6. Севдалина Петрова Герджикова
7. Данаил Николов Овчаров

17 – Коалиция „Десните“

1. Хелия Кирилова Божилова
2. Милко Георгиев Милков
3. Чинка Тодорова Шишкова
4. Андрей Радославов Маринов
5. Любен Методиев Кандиларов

18 – Партия ДПС

1. Айдоан Муталиб Али
2. Хамид Бари Хамид
3. Бюнямин Хюсеин Хасан
4. Левент Зекериев Ахмедов
5. Мустаджан Мустафа Шабан
6. Сюлейман Бакиев Сюлейманов
7. Севгин Лютви Хълми
8. Бейсим Мехмед Мустафа
9. Беркант Фикриев Адилов
10. Севджан Тасин Акиф
11. Ерджан Февзи Хасан
12. Дениз Айнур Джелял

19 – Партия „Глас народен“

1. Венцислав Емилов Мицов
2. Борислав Николаев Маринов
3. Пламен Йорданов Минев
4. Мадлен Веселинова Николова
5. Данчо Петров Йорданов

20 – Партия на зелените

1. Красен Йорданов Атанасов
2. Мемиш Мустафов Мустафов
3. Ивелина Стоянова Арнаудова

21 – Партия „Нова сила“

1. Стефан Венцеславов Венков
2. Ангел Росенов Касабов

22 – Коалиция „БСП Лява България“

1. Иван Валентинов Иванов
2. Венцислав Дянков Венков
3. Георги Петков Иванов
4. Георги Сашев Георгиев
5. Катя Гинева Кайрякова
6. Александър Красенов Александров
7. Маринчо Динков Илиев
8. Сали Мюмюн Карамахмуд
9. Юсуф Рушан Ефраим
10. Лили Василева Петрова
11. Недим Хафъз Ибрахим Генджев
12. Методи Славчев Вангелов

23 – Партия „Зелените“

1. Калина Тодорова Павлова
2. Стоян Димитров Йотов

24 – Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ И ВМРО“

1. Георги Дражев Атанасов
2. Деан Стоянов Станчев
3. Велчо Страхилов Василев
4. Митко Райнов Димитров
5. Радослав Христов Вълчев
6. Румен Стоянов Русев
7. Наталия Петрова Стефанова
8. Снежа Колева Ангелова
9. Никола Ангелов Николов
10. Светослав Димитров Лазаров
11. Роман Константинов Костов
12. Наталия Велкова Иванова

25 – Партия „Република БГ“

1. Мария Велкова Василева
2. Галина Вескова Николова
3. Валери Николов Стоянов
4. Николай Господинов Николов
5. Стойчо Венков Стоев
6. Веселин Русев Янков

Хасково (МИР 29)

haskovo

При клик върху дадена партия или коалиция, се появява пълната ѝ кандидат-депутатска листа в този многомандатен район. Най-горе са изведени и водачите на листи на основните партии/коалиции.

Предстои добавянето и на независимите кандидати в МИР-а.

Водачи на основните партии:

Делян Добрев (ГЕРБ)

Чавдар Георгиев (БСП)

Лютви Местан (ДПС)

Станислав Иванов (РБ)

Емил Кало (АБВ)

Слави Бинев (Патриотичен фронт)

Борислав Иглев (ББЦ)

Целите листи:

1 – Партия „Движение 21“

1. Пламен Марков Марков
2. Димитър Бойчев Начев
3. Милена Иванова Бъчварова
4. Христо Димитров Колев
5. Петьо Иванов Бозуков
6. Петър Атанасов Атанасов
7. Геновева Василева Тодорова

2 – Партия „Българска социалдемокрация“

1. Петър Петров Жеков
2. Димитър Николов Якимов
3. Румен Янчев Колев
4. Добрина Атанасова Чакърова

3 – Партия „Български национален съюз – НД“

1. Петя Иванова Георгиева
2. Никола Златков Запрянов
3. Виолета Йорданова Маринова
4. Дичо Илчев Илчевски

4 – Партия „Новото време“

1. Величко Стойчев Клингов
2. Евгения Алекова Кюркчиева
3. Асен Светославов Дикин

5 – Партия „Обединена България“

1. Тихомир Недев Георгиев
2. Таня Николова Николова
3. Марияна Димитрова Стаматова
4. Йолита Петкова Русева

6 – Партия „Социалдемократическа партия“

1. Николай Стефанов Ванчев

7 – Коалиция „Реформаторски блок – БЗНС, ДБГ, ДСБ, НПСД, СДС“

1. Станислав Георгиев Иванов
2. Стефан Димитров Димитров
3. Диян Иванов Бояджиев
4. Филиз Ергюн Мехмед
5. Боряна Тошкова Ташева
6. Милена Георгиева Рангелова
7. Ангел Георгиев Ангелов
8. Иван Вълков Замов
9. Филип Димитров Симеонов
10. Тодор Александров Танев

8 – Партия „Нова България“

1. Стефан Стефанов Героев
2. Мария Николова Костадинова
3. Димитър Росенов Въчев

9 – Партия ГЕРБ

1. Делян Александров Добрев
2. Евгения Даниелова Ангелова
3. Владимир Вълчев Митрушев
4. Георги Тенев Станков
5. Антон Делчев Иванов
6. Станислав Насков Дечев
7. Сена Атанасова Чилингирова-Радева
8. Иван Димитров Димитров
9. Таня Трендафилова Захариева
10. Николай Христов Колев
11. Тодор Вълков Тодоров
12. Ангел Иванов Кунчев
13. Стефка Здравкова Стефанова
14. Румен Людмилов Стоянов
15. Христо Стоев Братанов
16. Деян Красимиров Иванов

10 – Партия „Общество за нова България“

1. Димитър Иванов Шаламанов
2. Динко Иванов Динев

11 – Партия „Атака“

1. Димитър Димчев Димов
2. Ради Николов Стоянов
3. Теодор Нанков Димитров
4. Ангел Николов Божинов
5. Костадин Георгиев Стамов
6. Крайо Ангелов Краев
7. Райна Русева Ангелова
8. Жечо Цветков Нейков
9. Стефан Милчев Георгиев
10. Тодорка Ганева Тенева
11. Цветан Иванов Николов

12 – Партия НДСВ

1. Ангел Димитров Ангелов
2. Александър Тодоров Милушев
3. Румен Георгиев Милушев

13 – Коалиция „България без цензура“

1. Борислав Сабинов Иглев
2. Николай Николов Казаков
3. Юлиян Красинов Семерджиев
4. Гален Симеонов Монев
5. Люцкан Вълчев Люцканов
6. Христо Пенев Пальонов
7. Биляна Борисова Борисова
8. Ивелин Валентинов Иванов
9. Георги Иванов Бораджиев
10. Илия Радков Николов
11. Господинка Ангелова Митева
12. Ани Филипова Филипова
13. Ростислава Захариева Жекова
14. Димитър Тончев Тръндев
15. Андрей Славчев Тонев
16. Теодора Георгиева Стоянова

14 – Коалиция АБВ

1. Емил Аврамов Кало
2. Христо Филипов Димов
3. Харалан Николаев Захариев
4. Христо Георгиев Тодоров
5. Силвия Георгиева Георгиева
6. Славейко Алексиев Пънкин
7. Галина Недялкова Атанасова
8. Иван Митков Иванов

15 – Коалиция „Левицата и Зелена партия“

1. Лиляна Добрева Петкова
2. Мирослав Димов Попов
3. Дима Николова Чонова
4. Тенчо Тодоров Бъчваров
5. Генчо Иванов Кутелов
6. Здравко Рачев Русев
7. Станимир Делчев Сталев
8. Катя Кирчева Дюлгерова
9. Емилия Стойкова Димитрова
10. Спас Петров Ганин
11. Ангел Генов Минчев

16 – Партия „Нова алтернатива“

1. Снежана Стоянова Господинова
2. Таня Димова Христова
3. Бисер Георгиев Господинов
4. Ончо Дикран Мардикян
5. Атанас Стратиев Стефанов
6. Георги Любомиров Желязков

17 – Коалиция „Десните“

1. Деница Евгениева Сачева-Атанасова
2. Гергана Богоева Янкова
3. Христо Русев Христозов
4. Борислав Венелинов Бояджиев
5. Иван Костадинов Дочев

18 – Партия ДПС

1. Лютви Ахмед Местан
2. Мехмед Юмер Атаман
3. Салиха Хакиф Емин
4. Кадир Шабаналиев Исов
5. Танер Мюмюн Емин
6. Мехмед Лятиф Шакир
7. Тасим Кязим Йълдъз
8. Мюмюн Сали Мюмюн
9. Ширин Шукри Мехмед
10. Сунай Мустафов Алиев
11. Росен Йосифов Атанасов
12. Асен Янков Хаджиев
13. Иса Салихов Делиимамов
14. Йозджан Расим Мехмед
15. Гюнай Адем Юсуф
16. Атанас Георгиев Кърчев

19 – Партия „Глас народен“

1. Ицо Вълканов Христов
2. Таня Ангелова Кавазова
3. Светлин Здравков Коцев
4. Боян Васков Тодоров
5. Диана Енчева Киримова

20 – Партия на зелените

1. Валентин Симеонов Симов
2. Галя Иванова Васева
3. Пламен Иванов Колев
4. Лидия Делчева Янчева
5. Христина Димитрова Демирева
6. Владимира Ташкова Демирева

21 – Партия „Нова сила“

1. Георги Димитров Майоров
2. Костадин Тенев Костадинов
3. Цанко Иванов Плачков
4. Петко Матов Матов
5. Георги Димитров Костадинов
6. Петър Петров Петков
7. Станимир Георгиев Петров
8. Борислав Петев Бойдев

22 – Коалиция „БСП Лява България“

1. Чавдар Георгиев Георгиев
2. Райна Господинова Йовчева
3. Добромир Мартинов Задгорски
4. Любомир Андреев Андреев
5. Смиляна Николова Нитова-Кръстева
6. Дочка Димитрова Кючукова
7. Иванка Матева Пашова
8. Иван Петков Педев
9. Георги Вангелов Илиев
10. Нина Стойчева Николова
11. Божидар Петков Драганов
12. Мирослава Миткова Гигова
13. Даниел Насков Йорданов
14. Тенчо Цветков Димитров
15. Мариана Стоянова Велкова
16. Фани Христозова Димитрова

23 – Партия „Зелените“

1. Иван Филипов Ванчев
2. Марин Грудев Мидилев
3. Свилен Владимиров Овчаров
4. Димитър Константинов Иванов
5. Иван Викентиев Гръчки

24 – Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ И ВМРО“

1. Славчо Пенчев Бинев
2. Христо Георгиев Георгиев
3. Деница Георгиева Жекова
4. Кръстьо Атанасов Кръстев
5. Емил Величков Митев
6. Недялка Тошкова Иванова
7. Константин Стаменов Стаменов
8. Георги Стойчев Станков
9. Митко Лазаров Батчев
10. Петър Костов Ченделов
11. Антон Димов Андонов
12. Тончо Донев Казаков
13. Александър Феодоров Кръстев
14. Анита Тодорова Стоянова
15. Виолета Георгиева Иванова
16. Росен Чавдаров Миндов

25 – Партия „Република БГ“

1. Найден Кирилов Димитров
2. Христо Делчев Станимиров
3. Ивона Емилова Разлогова

26 – Господин Тончев Тонев (независим кандидат)

Търговище (МИР 28)

targovishte

При клик върху дадена партия или коалиция, се появява пълната ѝ кандидат-депутатска листа в този многомандатен район. Най-горе са посочени и водачите на листи на основните партии/коалиции.

Предстои добавянето и на независимите кандидати в МИР-а.

Водачи на основните партии:

д-р Дарин Димитров (ГЕРБ)

Явор Куюмджиев (БСП)

Тунчер Кърджалиев (ДПС)

Орхан Исмаилов (РБ)

Ивайло Русчев (АБВ)

Любомир Желев (Патриотичен фронт)

Чавдар Пейчев (ББЦ)

Целите листи:

1 – Партия „Движение 21“

1. Стоян Илиев Александров
2. Гергана Петрова Попова
3. Николай Георгиев Тотев

2 – Партия „Българска социалдемокрация“

1. Хари Савов Хараламбов
2. Светлин Мирославов Ковачев
3. Николай Кирилов Николаев
4. Бойка Иванова Цветанова

3 – Партия „Български национален съюз – НД“

1. Красимир Василев Цвятков
2. Валентина Албенова Малинова
3. Александър Младенов Михайлов
4. Теодор Георгиев Свиленов

4 – Партия „Новото време“

1. Йордан Богданов Богданов
2. Христо Иванов Петров
3. Димитър Александров Виденов

5 – Партия „Обединена България“

1. Светлана Тотева Куюмджиева
2. Йордан Недялков Сапунджиев
3. Татяна Борисова Станева

6 – Партия „Социалдемократическа партия“

1. Димитър Александров Димитров

7 – Коалиция „Реформаторски блок – БЗНС, ДБГ, ДСБ, НПСД, СДС“

1. Орхан Ахмедов Исмаилов
2. Явор Димитров Александров
3. Дияна Георгиева Дейкова-Николова
4. Татяна Пенева Петрова
5. Хасан Гюнеров Хасанов
6. Билял Билял Билял

8 – Партия „Нова България“

1. Петър Жулианов Чаушев
2. Стойчо Александров Наков

9 – Партия ГЕРБ

1. Дарин Иванов Димитров
2. Стефан Неделчев Иванов
3. Венка Константинова Стоянова
4. Митко Стайков Стайков
5. Никола Тошков Неделчев
6. Елка Иванова Станчева
7. Борислав Петров Борисов
8. Светлин Иванов Бонев

10 – Партия „Общество за нова България“

1. Авгеринос Янис Афурас

11 – Партия „Атака“

1. Николай Веселинов Александров
2. Сашо Георгиев Йорданов
3. Христо Димитров Христов
4. Иван Колев Колев

12 – Партия НДСВ

1. Стилиян Бончев Илиев
2. Здравка Николаева Бонева
3. Димитър Иванов Юруков
4. Десислава Йорданова Шарабова
5. Даниела Георгиева Иванова
6. Стойне Добрев Стойнов

13 – Коалиция „България без цензура“

1. Чавдар Славчев Пейчев
2. Лидия Николаева Стоянова
3. Станьо Боянов Александров
4. Светла Иванова Манолова
5. Съби Стоянов Стоянов
6. Борислав Георгиев Маринов

14 – Коалиция АБВ

1. Ивайло Валентинов Русчев
2. Цонка Тодорова Цонева
3. Десислава Веселинова Иванова
4. Христинка Иванова Николова
5. Дончо Николаев Дончев
6. Надя Калоянова Денкова
7. Диян Мариянов Димитров

15 – Коалиция „Левицата и Зелена партия“

1. Вергиния Василева Костадинова
2. Ермак Тодоров Димов
3. Георги Ангелов Боршуков
4. Красимир Иванов Шалявски

16 – Партия „Нова алтернатива“

1. Петя Харизанова Вълчева
2. Иван Русев Джендов
3. Христо Божидаров Димитров
4. Йордан Димитров Михов

17 – Коалиция „Десните“

1. Цено Костадинов Иванов
2. Лъчезар Александров Алексиев

18 – Партия ДПС

1. Тунчер Мехмедов Кърджалиев
2. Йордан Кирилов Цонев
3. Халиме Ахмедова Адемова
4. Емел Мустафова Расимова
5. Гюнер Юмеров Ашимов
6. Сунай Кемалов Хасанов
7. Семиха Мехмедова Гюлбахарова
8. Тахир Джемалов Тахиров

19 – Партия „Глас народен“

1. Антон Христов Асенов
2. Дончо Иванов Бораджиев

20 – Партия на зелените

1. Христо Николов Дунчев
2. Стефан Петров Недков
3. Станислав Александров Христов

21 – Партия „Нова сила“

1. Къню Кънев Кънев
2. Ангел Иванов Стоянов
3. Йордан Христов Ефтимов

22 – Коалиция „БСП Лява България“

1. Явор Бориславов Куюмджиев
2. Светослав Иванов Стефанов
3. Николай Цонев Черкезов
4. Илия Светлозаров Илиев
5. Албена Георгиева Рашева
6. Кръстинка Йорданова Железова
7. Светослав Христов Загоров
8. Веселин Маринов Веселинов

23 – Партия „Зелените“

1. Анатоли Петров Казаков
2. Антон Ангелов Ангелов

24 – Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ И ВМРО“

1. Любомир Александров Желев
2. Георги Асенов Георгиев
3. Антоанет Николаев Атанасов
4. Христо Ралев Христов
5. Емил Викторов Джамджиев
6. Стилияна Иванова Тинкова
7. Юлиян Денев Йорданов
8. Васил Андонов Стоянов

25 – Партия „Република БГ“

1. Милчо Димитров Янков
2. Лилия Кирилова Добрева
3. Ашкън Юсуфов Ереджебов

Стара Загора (МИР 27)

stara-zagora

При клик върху дадена партия или коалиция, се появява пълната ѝ кандидат-депутатска листа в този многомандатен район. Най-горе са посочени и водачите на листи на основните партии/коалиции.

Предстои добавянето и на независимите кандидати в МИР-а.

Водачи на основните партии:

Лиляна Павлова (ГЕРБ)

Драгомир Стойнев (БСП)

Делян Пеевски (ДПС)

Кънчо Филипов (ББЦ)

Димитър Танев (РБ)

проф. Иван Станков (АБВ)

Димитър Байрактаров (Патриотичен фронт)

Целите листи:

1 – Партия „Движение 21“

1. Петър Атанасов Атанасов
2. Иван Желев Михайлов
3. Данаила Стефанова Колева
4. Татяна Петкова Костадинова
5. Вилияна Георгиева Вичева
6. Цветослава Атанасова Сярова
7. Галина Янкова Гочева
8. Камен Ангелов Жеков

2 – Партия „Българска социалдемокрация“

1. Весела Веселинова Шаранкова
2. Велислава Иванова Савчева
3. Елена Николова Николова
4. Кремена Димитрова Митева
5. Красимира Маринова Цолова

3 – Партия „Български национален съюз – НД“

1. Петър Русев Петров
2. Янка Делчева Фуртунова
3. Емилиан Танев Танев
4. Филчо Пенчев Станчев
5. Елеонора Михайлова Донева
6. Желязко Щерев Събев

4 – Партия „Новото време“

1. Екатерина Гавраилова Кукушева
2. Деско Стоянов Десков
3. Евгени Добринов Илчев
4. Стояна Маринова Василева
5. Даниел Насков Методиев

5 – Партия „Обединена България“

1. Николай Ганчев Начев
2. Кремена Любомирова Ангелова
3. Теодора Атанасова Ганева
4. Адриана Петева Лавчева
5. Михо Иванов Михов
6. Цветан Евелинов Драганов
7. Николай Димов Танев
8. Радка Начева Начева
9. Гергана Алексиева Дочева
10. Светла Георгиева Зафирова

6 – Партия „Социалдемократическа партия“

1. Венцислав Красимиров Петров
2. Георги Милков Стоянов

7 – Коалиция „Реформаторски блок – БЗНС, ДБГ, ДСБ, НПСД, СДС“

1. Димитър Танев Танев
2. Румен Стефанов Димитров
3. Николай Цонев Александров
4. Стефан Дечков Саранеделчев
5. Сунай Реджеп Хаджъ
6. Росица Борянова Кашикова
7. Георги Василев Ранов
8. Димитър Здравков Чорбаджиев
9. Станимир Денчев Трошев
10. Петя Георгиева Арнаудова
11. Георги Павлов Димитров
12. Димитринка Тодорова Динкова
13. Алиосман Басри Мурат
14. Иван Георгиев Лапчев
15. Мартин Петков Бойчев
16. Иванка Петрова Дончева-Славова
17. Стоян Василев Абаджиев
18. Петър Иванов Факиров
19. Александър Станев Ганчев
20. Теменужка Светославова Сотирова
21. Мариана Вълкова Георгиева

8 – Партия „Нова България“

1. Антон Тихомиров Николов
2. Сара Муафак Ал-Шалаби
3. Десислава Георгиева Иванова
4. Димо Нецов Нецов
5. Стефан Славов Динев
6. Мариана Тенева Димитрова
7. Таньо Енев Танев
8. Георги Ганчев Иванов
9. Антоний Алексеев Хижняк
10. Емилия Радкова Недева
11. Малина Методиева Балчева

9 – Партия ГЕРБ

1. Лиляна Павлова Николова
2. Пламен Веселинов Йорданов
3. Нено Христов Влайков
4. Кирил Добрев Добрев
5. Маноил Минчев Манев
6. Нели Иванова Калнева-Митева
7. Димитър Атанасов Драчев
8. Пламен Тенев Русев
9. Димитър Христов Желев
10. Аксения Бориславова Тилева
11. Методи Михайлов Марков
12. Ангел Бориславов Филипов
13. Радостин Радославов Танев
14. Дарина Николова Гайдарова
15. Даниел Георгиев Вълчев
16. Мариана Василева Кръстева
17. Мариян Георгиев Димитров
18. Деляна Добромирова Николова
19. Стоян Колев Вълчев
20. Добрин Георгиев Янков
21. Ивелина Антоанетова Илиева
22. Боян Георгиев Каличков

10 – Партия „Общество за нова България“

1. Димитър Цонков Иванов
2. Димитър Тодоров Станчев

11 – Партия „Атака“

1. Десислав Славов Чуколов
2. Михаил Петров Михайлов
3. Драгомил Иванов Иванов
4. Георги Петков Георгиев
5. Йонко Станев Димов
6. Златина Стефанова Иванова
7. Галин Динков Добрев
8. Катя Минчева Аврамова
9. Марияна Георгиева Йорданова
10. Иван Стоилов Къндров
11. Енчо Бенев Видев

12 – Партия НДСВ

1. Мария Динева Добрева
2. Валентина Мирчева Василева
3. Станислав Запрянов Стоянов
4. Евгени Василев Василев
5. Павлина Илиева Павлова
6. Лиляна Гочева Динева
7. Илиян Славчев Славов
8. Теодора Жекова Динева
9. Христина Иванова Трайкова-Абдулах
10. Михо Николов Попов
11. Стойчо Христов Чичеков

13 – Коалиция „България без цензура“

1. Кънчо Янев Филипов
2. Янко Георгиев Янков
3. Мария Танева Динева
4. Ивайло Николаев Димов
5. Зорница Радославова Райчева
6. Галин Андонов Георгиев
7. Ивета Валентинова Лазарова
8. Венцислав Георгиев Димов
9. Янко Спиров Христов
10. Антон Димитров Топалов
11. Евгени Личев Колев
12. Ганка Василева Добрева
13. Мартин Александров Христов
14. Полина Здравкова Блажева
15. Радослав Костадинов Алексиев
16. Милко Янев Иванов
17. Красимир Маринов Неделчев
18. Тотка Недева Петкова
19. Панайот Светославов Бодуров
20. Христо Иванов Христов
21. Петя Илиева Станева
22. Райко Николаев Колев

14 – Коалиция АБВ

1. Иван Костадинов Станков
2. Фани Иванова Михайлова
3. Мария Младенова Славова
4. Светлозар Кънчев Димов
5. Севдалина Алекова Тодорова
6. Милен Пасков Вълканов
7. Искра Енева Георгиева
8. Христо Атанасов Гъчев
9. Десислава Маргаритова Желева
10. Живко Иванов Желязков
11. Мирена Владимирова Тонева

15 – Коалиция „Левицата и Зелена партия“

1. Боян Борисов Киров
2. Йордан Атанасов Йорданов
3. Венета Христова Гинева
4. Димитър Атанасов Димитров
5. Мирослава Христова Христева
6. Петър Кирилов Христозов
7. Бойчо Кирилов Теофилов
8. Росен Антонов Петков

16 – Партия „Нова алтернатива“

1. Радион Василев Попов
2. Румен Славчев Йорданов
3. Стоян Петров Стоянов
4. Снежана Стоянова Господинова
5. Кънчо Колев Колев
6. Стела Койчева Ванкова
7. Соня Димитрова Малешкова
8. Валери Стоянов Стойчев
9. Десислава Танчева Танчева
10. Анка Славова Василева

17 – Коалиция „Десните“

1. Жаклин Ваклуш Толева
2. Христина Иванова Иванова-Теодосиева
3. Станчо Антонов Пенов
4. Десислав Радославов Тенев
5. Татяна Иванова Петрова
6. Борислав Венелинов Бояджиев
7. Николай Владимиров Василев
8. Кръстьо Стоянов Ламбев
9. Красимира Стоянова Малчева
10. Жорес Пейчев Георгиев
11. Иван Стефанов Загоров

18 – Партия ДПС

1. Делян Славчев Пеевски
2. Халил Реджепов Летифов
3. Шендоан Ремзи Халит
4. Щилиян Велинов Велинов
5. Тунджай Рамадан Йозтюрк
6. Мехмед Неджми Зейнел
7. Борислав Александров Асенов
8. Айсен Ибрахим Алиш
9. Ридван Байрям Иляз

19 – Партия „Глас народен“

1. Филип Иванов Тошев
2. Николай Калчев Найденов
3. Руси Танев Желев

20 – Партия на зелените

1. Анна Росенова Попова
2. Теодора Валентинова Симова

21 – Партия „Нова сила“

1. Тихомир Динев Томов
2. Димитър Александров Тодоров
3. Ванушка Колева Павлова
4. Георги Стефанов Трендафилов
5. Спас Атанасов Пашов

22 – Коалиция „БСП Лява България“

1. Драгомир Велков Стойнев
2. Георги Янчев Гьоков
3. Николай Стефанов Терзиев
4. Елена Маргаритова Нонева
5. Донка Димова Симеонова
6. Стефан Петров Шишков
7. Мариана Господинова Тотева
8. Илка Иванова Петкова
9. Даниела Иванова Драгийска
10. Светла Захариева Боянчева
11. Атанас Стойнов Пъдев
12. Живко Тенев Желязков
13. Мариана Недялкова Пенчева-Абединова
14. Денислав Желязков Палазов
15. Спас Ангелов Момов
16. Александър Димитров Минчев
17. Зоя Иванова Кълвачева-Цвяткова
18. Живка Радева Аладжова
19. Пламен Станимиров Караджов
20. Росен Иванов Пешев
21. Георги Динев Господинов
22. Диана Сивенова Михалева

23 – Партия „Зелените“

1. Антон Ангелов Ангелов
2. Иван Филипов Ванчев
3. Милена Иванова Найденова

24 – Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ И ВМРО“

1. Димитър Кирилов Байрактаров
2. Костадин Георгиев Костадинов
3. Николинка Иванова Горова
4. Гергана Величкова Микова
5. Пламен Енчев Енев
6. Чавдар Костадинов Ангелов
7. Слави Господинов Вълчев
8. Надя Димитрова Христова
9. Николай Величков Марков
10. Петко Атанасов Георгиев
11. Константин Жеков Балабанов

25 – Партия „Република БГ“

1. Аделина Проданова Миланова
2. Милена Желязкова Начева
3. Ангел Атанасов Ангелов
4. Живко Христов Димитров
5. Недка Тонева Тонева